Какво научихме от четвъртия ден на първенството: 1. Коста Рика не са това, което бяха. Ще използвам

0
61

Какво научихме от четвъртия ден на първенството:
1. Коста Рика не са това, което бяха.
Ще използвам отбора на костариканците като метафора за повечето дефанзивно настроени представители на по-малките във футболно отношение държави. Преди първенството имаше опасения, че стилът, налаган от Коста Рика на миналото световно (както и този на португалците, с който спечелиха Евро’16), ще бъде масово предпочитан. След като Коста Рика, по подобие на Египет във втория ден срещу Уругвай, загубиха минимално като резултат, но с чудовищна разлика в играта от Сърбия, изгледите са за доста по-отворена игра от отборите в онази средна категория, за които отпадане в групата е считано за провал, а четвъртфиналите са мечта. Исландия категорично не могат да бъдат слагани в графата „дефанзивни“, защото макар да имат четирима в линия отзад и всеки един от полузащитниците поема своята част от работата в защита, все пак демонстрират поглед към гола, както си пролича срещу Меси и компания. Реално единствените отбори, които измъкнаха нещо с подобна игра са Иран и Швейцария, но за тях малко по-долу…
2.Мексико не са това, което бяха.
Ще използвам отбора на мексиканците като метафора за повечето отбори в онази средна категория, за които отпадане в групата е считано за провал, а четвъртфиналите са мечта. За ацтеките писахме още в рубриката ни с представанято на отборите, че имат сериозен кадрови проблем поради контузии – липсата на ясно изразен дефанзивен халф. Треньорът Хуан Карлос Осорио реши проблема кардинално, като изтегли тройката Ерера,Гуардадо и Лайун малко по-назад с инструкциите да се включва светкавично напред при контри, а Вела, Лозано и Чичарито се грижеха ариергардът на немците да е под непрекъснато напрежение през целия мач. Сходна бе нагласата и на сърбите, като Митрович и особено Милинкович-Савич пресираха високо, подкрепяни от Тадич и двете недоразумения отляво. Това ни връща към Германия, които доминираха мача на хартия, но бе видимо за всички, че са по-слабия отбор на терена.(Не сме всички съгласни с това – б.р.) Повече точни удари във вратата, но малко от тях затрудниха Очоа. Повече точни подавания и притежание на топката, но голяма част беше около централния кръг в безидейни опити да пробият защитата на Мексико и в страх от светкавичните им контраатаки. Отбори като Германия и Бразилия би трябвало да имат в съставите си футболисти, способни да изригнат във всеки момент, но като изключим Кроос, швабите като че ли имат сериозен недостатък в тази област. Дракслер и Ройс просто не предложиха достатъчно, а Йозил и Вернер разочароваха.
3.Бразилия не са това, което бяха.
Ще използвам отбора на бразилците като метафора за повечето отбори, за които отпадането на четвъртфинал се счита за разочарование.
Споменахме вече, че Швейцария са един от малкото отбори, които взеха нещичко след като се бяха затворили през целия мач. Тактиката им беше проста – защитата стои в линия и не дава простстранства за пробиви, а дефанзивните халфове – трима на брой – преследваха индивидуално противника дълбоко в собственото си поле. Напред – каквото направят Шакири и статичните положения. И ето, че проработи. Тук обаче проблемът си остава отборът на Бразилия. Попадението на Коутиньо на практика беше единственият успешен опит за нещо нестандартно. За да няма неразбрали – момчетата в жълто и зелено извадиха целия арсенал от финтове, скрити подавания и нестандартни изстрели, но всеки път на пътя им се изправяше швейцарски защитник с крак, тяло или глава. В комбинация с няколко половинчати шанса, които сме виждали точно това нападение да реализира с апломб стотици пъти преди, и които винаги се озоваваха в публиката зад Ян Зомер (който отново беше на високо ниво), кариоките трябва да обвиняват само и единствено себе си. С подобна неефективност, считания за фаворит отбор на Бразилия се е запътил към ранен изход от турнира…
Топчо

Снимка Goal.com

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here