По примера на отборите от източната конференция, топ 4 на запад също си свършиха работата в първия

0
101

По примера на отборите от източната конференция, топ 4 на запад също си свършиха работата в първия кръг на плейофите и вече са с една стъпка по-близо до “endgame” (хехе). Ето прогнозите ми за двете серии, започвам директно със слона в стаята.

1-Голдън Стейт Уориърс – 4-Хюстън Рокетс
Директни срещи през редовния сезон – 3:1 за Хюстън
Прогноза – Уориърс в 7 мача
Макар и да не ми се иска, ще се наложи да използвам клишето “финал преди финала” – това представлява полуфиналната серия между миналогодишните финалисти в конференцията. За мен силите са изключително изравнени и прогнозата ми клони в посока Уориърс най-вече заради опита на отбора от последните 4 години. Друг аргумент в полза на шампионите е фактът, че след втория мач от серията с Клипърс Кевин Дюрант заигра като Джеймс Хардън през редовния сезон. В последните 4 мача от серията Дюрант отбеляза последователно 38, 33, 45 и 50 точки, за да откаже Ножиците от играта. Няма как да не обърна внимание и на репликата на Дюрант от интервю след втория мач – I’m Kevin Durant. You know who I am. Харесван или не, стане ли време за плейофи, КД е звяр.
Но стига толкова Дюрант Дюрант. Ето защо според мен Хюстън имат равен шанс да продължат към финала в конференцията:
1. В първия кръг Портланд ни показаха, че мачовете от редовния сезон срещу определен противник не са от особено голямо значение, но все пак е нужно да споменем една от трите победи на Рокетс – тази, в която Джеймс Хардън не игра. Този факт показва, че тексаския отбор знае как да надиграе отбора на Стив Кър и без най-важния си играч и настоящ MVP, в случай че Брадата отново покаже познатите си слабости в този период от надпреварата. Тук идва и много важната точка 2;
2. Крис Пол – миналата година за пръв път стигна до финал в конференцията, което до голяма степен е тъжна статистика за гард от такова ниво. Този полуфинал може най-накрая да даде отговор на въпроса дали Рокетс щяха да отстранят Уориърс, ако CP3 не се беше контузил за последните мачове от серията.
3. Би било престъпление да пропусна Джеймс Хардън. Въпреки че не харесвам играта на Хардън – вечно просещ нарушения и стремящ се към hero ball отигравания, няма как да си затворя очите пред цифрите. С годините все по-често се случва определени играчи да влизат в серии от мачове с 30+ точки, но този сезон това постижение за Брадата се превърна в еквивалент на трипъл-дабъл за Уестбрук – какво ново?
Първата среща е тази вечер от 22:30. Дано очакванията се оправдаят и гледаме 7 мача без контузии, с възможно най-малко съдийски грешки, и повече trash talk, мерси.

2-Денвър Нъгетс – 3-Портланд Трейлблейзърс
Директни срещи през редовния сезон – 3:1 за Нъгетс
Прогноза – Блейзърс в 6 мача
Преди мачовете от първия кръг на плейофите, между тези два отбора по-скоро бих избрал Денвър. Смятам, че причината сега да мисля по друг начин е ясна – DAME TIME. Начинът, по който Лилард приключи сезона на Пол Джордж, Уестбрук и компания беше впечатляващ не само от гледна точка на играта, която демонстрира, а и от гледна точка на поведението му по време на серията. Ръс всячески се опитваше да му влезе под кожата, но за негово съжаление тези провокации единствено допринесоха за тихата ярост, с която Dame Dolla и Портланд отнесоха Оклахома. Накрая просто им помаха за чао, което беше елементарен, но ефективен и вече легендарен начин да затвориш устата на противника.
В прогнозите ми за първия кръг изразих съмнения относно физическото състояние на СиДжей МакКалъм, но шутинг гардът на Портланд ме опроверга като също изигра много силна серия, с което даде своя значителен принос за успеха на отбора.
На фона на това, че и двамата лидери играха на ниво, няма как да не отдадем заслуженото и на Енес Кантер, който с играта си се погрижи да не се усеща липсата на Юсуф Нуркич и след като спомогна за това Портланд да елиминират бившия му отбор, не пропусна да благодари на Никс за това, че го трейднаха (хахаха).
В голяма част от редовния сезон Денвър Нъгетс бяха на първо място в западната конференция и това не е никак случайно. В прогнозите си за първия кръг пропуснах да го спомена и обърнах внимание само на играчите, но сега няма да го направя – Майк Малоун е страхотен треньор и това, което постига с този млад отбор, по принцип би било достатъчно за наградата “Треньор на годината”, но надали той ще спечели. Прави ми впечатление, че при всякакви обстоятелства отборът играе спокойно и не изпада в паника в случай, че изостава в резултата, а напротив – Малоун взима тайм-аут, когато наистина има да каже нещо на играчите си, с което да промени развоя. Ако все още няма план как да неутрализира силните страни на съперника, неведнъж е оставял играта да продължи (по подобие на Грег Попович).
По-малкото изиграни мачове на теория дават предимство на Блейзърс, но за мен най-голямото предимство остава Дейм Лилард – изражението му след фаталната за ОКС тройка, моментално превърнало се в meme, казва много неща и едно от тях е това, че за него няма значение кой е следващият – Лилард е готов.

Този текст стана прекалено дълъг, ако сте стигнали до тук – благодаря и извинете. Оставащият малко повече от час преди първия мач между Милуоки и Бостън вероятно ще ви е достатъчен да го прочетете.

– Тонка е

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here