Поредното първенство, в което част от фаворизираните отбори тръгват тромаво и Интернет полудява. Ще направя опит да

0
62

Поредното първенство, в което част от фаворизираните отбори тръгват тромаво и Интернет полудява. Ще направя опит да вразумя поне читателите на Топка е с коментар за „провалите“ на Германия, Бразилия и Аржентина в първите им мачове в групите.

Започвам с мача Бразилия – Швейцария, най-прясната стръв за търсещите сензация. Няма как на всеки един Мондиал Бразилия да не е сред основните претенденти за титлата, гледайки историята, а и качеството в настоящия състав на 5-кратните шампиони. Но постоянното напомпване на тезата, че едва ли не ще газят всичко живо, създава впечатление, че в отбора няма проблеми. Основният недостатък на този бразилски състав е липсата на един халф, който да може да извежда своите съотборници на удобни позиции с пасове като на Андреа Пирло в продълженията на мача с Германия през 2006 година, които всъщност решиха полуфинала в полза на Италия. Другият проблем, идващ от същото това величаене на Неймар, Коутиньо и компания, е сериозното подценяване. Дали на хартия, или на таблет, превъзходството на „кариоките“ не би трябвало да бъде поставяно под съмнение. Но когато разполагаш с такива машини за голове в нападение, е меко казано престъпно след първия гол да заиграеш като отбор, воден от Моуриньо, играещ и задоволяващ се с минималното. Обаче за разлика от Моу, Тите допусна отпускане в и без това уклончивата си защита. При гола на Цубер той елементарно се освободи от персоналния си пазач, но по-лошото от това е, че зад него имаше двама играчи, които не пазеха никого. След изравнителния гол, дошъл в самото начало на второто полувреме, най-логичното нещо на света беше швейцарците да се затворят и да пазят този резултат, който би удовлетворил почти всеки на тяхно място.

Продължавам с Германия и Мексико – срещам мнения на медии и потребители в социалните мрежи, които твърдят, че немците са играли слабо… В кой свят 21 удара към вратата, от които 9 точни (тоест, 9 спасявания на Очоа) са слаба и безидейна игра в нападение? (на тази тема в комитета на „Топка е“ има разминавания) Истината е, че мексиканците надскочиха себе си и изиграха прекрасен мач. Те изпуснаха не по-малко положения от настоящите шампиони и този мач съвсем спокойно можеше да завърши с хандбален резултат. „Ацтеките“ винаги са будили симпатии, защото не се съобразяват с класата на противника и излизат, за да спечелят мача. Това се случи и вчера, благодарение на „котката“ Гийермо Очоа и една брилянтно проведена контраатака. Още с началото на второто полувреме се забеляза спад в темпото им на игра и се стигаше до ситуации, в които Жером Боатенг почти безпроблемно надбягва Чичарито. Но изявите на Очоа, когото споменавам за трети път съвсем целенасочено, двете греди (едната след намеса на Очоа) и още куп пропуски, материализираха изненадващия успех на Мексико.

И така стигаме до аржентинците, които се спънаха в исландския отбор, съставен от Гилфи Сигурдсон и още няколко играчи, които знаем, но не можем да им запомним имената, а останалите са цветари, зъболекари и други неатлетични професии. „Гаучосите“ трябва да се научат да не разчитат изцяло на Меси да си извърши магията и мачът да бъде решен. Получава се ситуация, макар и в коренно различен мащаб, в която Митко Бербатов след всеки разочароващ мач на родните национали биваше разкъсван от медии и фенове, а всъщност тактиката и на двата отбора е изключително лесна за разгадаване – дайте я на Меси/Берба и той да се оправя. В такъв случай залепяш двама играчи за гърба му и за него мачът е свирен. Причината Лео Меси да е това божество в Барселона е проста – играта не се основава на него и така той има нужното пространство да счупи кръстовете на 2-3 защитници и да завърши сам, както и нужното време да се огледа и да види свой съотборник, когото да изведе на голова позиция. Да, дузпите са слабото място на „Бълхата“ и аз недоумявам защо се дават на него да ги изпълнява. Оставам с впечатлението, че съотборниците му просто отказват да поемат каквато и да било отговорност.

Давам един пример за финал – в пъти по-трагичната игра на Швейцария в мача с Испания през 2010-та, в сравнение със снощната игра срещу Бразилия, им донесе изненадващ успех. След това испанците постигнаха шест поредни победи и вдигнаха купата. Хубавото на груповите фази в турнирите е, че има време да се поправят грешките, допуснати в първите мачове и генерални заключения за цялостното представяне на даден отбор са неуместни.

– Тонка е
Getty Images

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here