Стигнахме до представянето и на английския национален отбор. Като една от класическите школи в съвременния футбол, не

Стигнахме до представянето и на английския национален отбор. Като една от класическите школи в съвременния футбол, не е тайна, че към англичаните винаги има огромни очаквания, а провалите са били винаги драматични и грандиозни. Всъщност от четвъртото място в Италия’90, представянето на Трите Лъва изглежда така:
1994 – не се класират
1998 – Червеният картон на Бекъм срещу Аржентина
2002 – Онзи гол на Роналдиньо срещу Сиймън.
2006 – Червеният картон на Рууни срещу Португалия
2010 – 4:1 на осминафиналите срещу Германия след второ място в групата зад отбора на САЩ (може би да споменем отменения гол на Лампард?)
2014 – последно място в група Д след отборите на Италия(трети), Уругвай(втори) и Коста Рика(Първи)

Тук може би трябва да отбележим, че наистина най-големият коз на този отбор е именно начинът, по който Гарет Саутгейт успя без да прави особено впечатление, да запази спокойствието в отбора си. Всъщност, по думите на Пол Паркър (титулярния десен защитник на Англия на световното през 1990) „…най-голямата заслуга на Боби Робсън за представянето ни бе, че ни накара да се чувстваме като момчешка банда. Саутгейт изглежда си е научил урока, защото и тогава, както и сега, никой не изпрати момчетата на летището, а това е толкова освобождаващо от очаквания“. Тази свобода ражда увереност, твърдят анализатори.

Чисто спортно погледнато, най-големите успехи на Саутгейт са плод на няколко наглед логични, но често подминавани опорни точки. Младият треньор плавно смени познатото и неефективно 4-2-3-1 с доста по-подхождащото на наличните футболисти 3-5-2. Освободи догмата на капитанската лента, която смени шест пъти носителя си, преди да акостира на ръката на Хари Кейн, който я прие с апломб и дублира страховитата си форма за Тотнъм и с националната фланелка. Подмлади драстично състава, прокарвайки доверени лейтенанти от неговите отбори до 21 години – Джордан Пикфорд, Хари Магуайър, Ерик Дайър, Джеси Лингард, Рубен Лофтъс-Чийк.

Саутгейт изглежда вече има яснота по всички въпроси със селекцията – вратарския пост, тройката в защита, Хендерсън или Дайър, халф-бековете. Голямата въпросителна остава кой ще партнира на Кейн на върха на атаката. Стърлинг изигра най-добрия си сезон на клубно ниво, но не е особено впечатляващ с националния отбор. Рашфърд има в себе си нужната магия и непукизъм за да наклони везните в труден момент, но пропусна първата тренировка на англичаните в Русия с опасения за лека травма. Варди като че ли е виждането на Саутгейт за план Б, когато трябва да се щурмува va banque или да се дебне дълбоко в собствената половина възможността за контра атака. Във всеки случай, мнението на редовия фен за тимa на Англия варира от „скрит фаворит“ до „обречените копачи“, или поне така твърди пощата ни. Не се свенете да ни кажете какво мислите за англичаните…

Топчо

Снимка Football365

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here