Европейските дневници на Геле – 1

0
387
Снимка: brytfmonline

11 ЮНИ

Италия беше Бочели, Турция – Боно. В смисъл – може да си много добър, но преди теб е звучалa Nessun Dorma от „Турандот“ на Пучини, и то на „Олимпико“ в Рим, а, бе, класика отвсякъде, и ти просто увисваш нелепо след подобна феерия от светлини и звуци. Особено с холограмена чекия като видеото към официалната песен на първенството. А турците дори не бяха добри. Играта им също беше холограма, ерзац, отсъствие. Нямаше ги същностно на терена. Не приличаха много на самите себе си.

Италия също не приличаше на себе си и това беше прекрасна новина. Никакво трудно начало, предвещаващо измъчено излизане от групата, така характерно за нея на големи първенства. Представянето на италианците беше като собствения им химн – плавно, леещо се през първата половина, опипващо опциите, търсещо изява и впоследствие, от средата нататък, кондензирано, гръмко, екстатично и голово х3.

Още от начало домакините-гости наложиха висока преса, която не стана по-ниска в нито един момент до края на мача. Скуадрата е съставена повече от хулигани, които бият за първа топка по корите съперниците си, и по-малко от поети, които творят влюбено, и това отново е по-скоро добра новина за привържениците ѝ.

И все пак през първото полувреме италианците употребиха най-много сили, за да вдигат ръце до Бога в изстъпление и в знак на протест за неотсъдени дузпи – около 4-5 случая. Странното е, че последната, чиста като сълза на новородено, не беше дадена дори след намесата на вездесъщата наблюдателна техника. Ако в предните ситуации ръцете на турските защитници предвидливо бяха прибрани към корпуса на тялото, то тук беше тъкмо обратното. Но както и да е – в някакъв смисъл е симпатично, че дори с машините хората бъркат човешки, твърде човешки.

Интересен детайл. Взривният десен крак, който притежават хората по левия фланг, най-силната ос на Италия снощи – Спинацола и Инсиние. Привидно алогично, а всъщност – целенасочено решение. Това им позволява да влизат навътре и да стрелят. Резултатът само в случая са няколко положения и гол. Дори два – вторият беше с добавка след удар именно на Спинацола.

Няколко градиращи думи именно за головете…

Снимка: POOL

При първия Берарди просто поигра на флипер и уцели със сила точния ръб от тялото на Демирал. Вторият е свидетелство за головото хищничество на Имобиле. От големия голаджия не се искат непременно изумително красиви неща, а просто да бъде там и да вкарва тъкмо тези отбити топки, тъкмо тези невпечатляващи добавки. Не че не отвори майсторски глезена в обратния ъгъл на Чакър. Чиро може да бъде голмайстор на първенството.

Истински мекият глезен обаче принадлежи на Инсиние, поетът-хулиган, който събира в себе си двете природи на завършения играч. Още първото полувреме опита да завърти кълбото по подобен начин, но успя едва през второто. Поезията обаче е в протичането на цялата атака. Дори само този гол осмисли вечерта на „Олимпико“. Всичко започна от паса „а ла Бекъм“ на турския вратар, но към Берарди. Оттам – светкавични идентични пасове по диагонал: Берарди – Барела – Имобиле – Инсиние – бум! в малката мрежичка в далечния ъгъл след ювелирен фалц. Като препредаване на топчето между човечетата на високата атакуваща ос и ръчка при игра на джаги.

Странното е, че Италия сякаш запази значителна част от моженето си в склада и вероятно тепърва ще го вади – колкото е необходимо. Още един детайл. В битката на застаряващите набори Бурак Йълмаз се загуби някъде между кулите-близнаци Бонучи и Киелини, друга важна сплав в машината на Скуадрата. Двамата си знаят и изневерите от Ювентус, еквивалентни са като профил – силови, господари във въздуха, търсят се обаче бързаци, които да се възползват от естествената им тромавост.

Накрая – няколко думи за Турция. Тази футболна нация не притежава онова, което можем да наречем „култура на постоянството“ или „култура на доброто представяне“. Има се предвид поддържане на трайна линия на позитивни резултати и дори възход, характерно за истински големите. Справка – 9 поредни победи за италианците без допуснат гол. Страхотните резултати в Лигата на Нациите идват по-скоро като вменяващ определени очаквания фактор за турците. И съответно – бреме от потенциален провал. Видя се, че не могат да издържат на собствените си заявки. Въпреки това очаквам да вземат между 3 и 6 точки от двата си оставащи мача в групата (най-вероятно 4) и да излязат от нея. Но повече от осминафинал за тях ще е чудо.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here