ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДНЕВНИЦИ НА ГЕЛЕ – 2

0
362

12 ЮНИ

Да си го кажем честно. Мислехме, че Ериксен няма да го бъде. Около час целият свят беше втънал в мисли и молитви за него и чудото се случи – Слава на Бога!

Земните му спасители – медиците на терена, а капитанът Кяер е героят на деня. Когато всички разбираемо се бяха стъписали, той изтича от другия край на игрището, за да окаже първа помощ и да провери дали Ериксен не си е глътнал езика. Сетне пое в окуражителна прегръдка съпругата на своя съотборник, която, нормално, не беше на себе си на тъчлинията. Не на последно място – организира шокираните датски национали в жив щит, който да скрие от очите на света страданието на Кристиан и битката на лекарите за живота му.

Иначе мачовете станаха повечко, пичове. Просто мачовете станаха повечко. Местно първенство, купа (в Англия са няколко), Евротурнири с все предварителните кръгове и плейофи, Световно клубно, квалификации, световни и континентални първенства, контроли, предсезонна подготовка. Преди 2 години добавиха и Лигата на Нациите. Сега клубът на богатите пожела Суперлига, но футболната общественост бламира идеята. И въпреки това – играчите, ок, взимат баснословни суми, но са лустросани сизифовци и с нечовешко натоварване бутат огромния камък на печалбите, който отново и отново пада в ръцете на бизнеса и корпорациите. Урегулирана е цяла една печеливша индустрия, която къпе тези свръхспособни момчета в обожанието на света и междувременно – изцежда силите им до последната капка. Почиват няколко дни лятото и няколко дни около коледните празници (не всички) и пак се почва. Уж разрешените и безопасни медикаменти за възстановяване и тонус – ЗОБЪТ!  – се дава и гълта като бонбонки тик-так.

И се случва сърцето на млад 29-годишен човек да не издържи, в случая само за момент. Няколко други момчета през годините обаче нямаха този шанс. Не търся злонамерени конспирации, просто разсъждавам.

За все пак доигралия се мач какво?! Датчаните надиграваха почти през цялото време, но загубиха. 10 такива топки малкият Шмайхел ще ги хване, но на тази точно реагира, все едно ръкавиците му бяха намазани с бебешко олио.

Любопитен подход към корнерите на Червения динамит. Нареждат се дълбоко около голлинията, така дърпат там със себе си и съперниците, които няма как – трябва да ги пазят. Идеята е топката да се пласира непосредствено пред вратата, в малкия пеналт, и там да се разчита на ръстовите характеристики. При въпросното разположени, при тази гъста гора от тела, вратарят е значително ограничен от действия и движението му е блокирано. Снощи не сработи, финландците също са снажни мъжаги, но ще видим нататък, ако продължат с опитите.

Иначе сладкото безвремие на следобедните мачове вече начена. Само в контекста на голямо първенство привидно квадратен мач като Швейцария – Уелс може да бъде вълнуващ. Швейцарците пропуснаха да доубият уелсците и в края на групата това може да натежи значително. Защото то хубаво ще излезеш на елиминации, макар и като завършил 3-ти, но какво от това, щом ще се натресеш на отбор от „high end” листата. А и добре знаем, че те са нещо като Мексико на Европа – до осминафинал и толкоз, както пее Таралежков.

Безспорният играч на мача е Емболо. Момчето има впечатляващ арсенал от компоненти в играта, някои от тях уж биещи се – физика, техника, скорост, демараж (проявил се в началото на второто, когато набра и профуча между двама защитници) и… игра с глава. Да, парадоксално, но така именно вкара.

Уелс изглежда изживя зенита си преди 5 години и не можем да разчитаме отново на тях за нещо голямо. А и не би било естетически издържано, особено след като те разчитат предимно на корнери, сипани топки, рикошети и тъчове със засилка от първия ред. В рамките на шегата – те са един рафиниран национален Колчестър, примерно. Е, имат и окултурени хора като Бейл, Рамзи и Джеймс, който попрепсува треньора си при смяната, но тия три кончета не стигат за цялата каляска по метафората на Бербатов. А и самите те са проблемни. Първият сякаш вече е изгубил онази смайваща динамика и честота на впечатляващите отигравания. С други думи – избухва много по-рядко. Да, и защото в националния отбор не е обграден с толкова качество и до него стигат по-малко обещаващи топки. Изглежда обаче, че и той самият е приключил, още преди да е приключил. Усеща се една определена инертност и индиферентност при него, но може (дано) да бъркам. Рамзи пък дълго време беше контузен, а Джеймс, пролича си, е с дискусионен нрав спрямо колективните цели и треньорската визия за тях.

Единствените, които оползотвориха игровото си превъзходство вчера, бяха белгийците. Направиха го безапелационно, и то без Де Бройне, Витцел и големия Азар. Нагледен пример за какъв кадрови капацитет става дума при тях. Този отбор вероятно ще излезе от групата с 9 точки и голова разлика 10:0 и оттам нататък или ще падне от някой аутсайдер (както преди 5 години) или най-накрая ще играе финал. Очевидната истина е, че Белгия е много по-добър състав от Русия. Двете гарнитури бяха и в една квалификационна група – 3 мача, 3 победи за Белгия с общ резултат 10:2. Думата ми е, че снощи се случи най-нормалното нещо на света, при все привидните проблеми по окомплектоването на белгийския тим. Щяха да бият обаче и с резервите. Руснаците стигнаха лимита си на домашното световно преди 3 години, когато без малко не елиминираха на четвъртфинала бъдещия вицешампион Хърватия. Но толкоз и тук, край, конец – както казват те. Отборът изглежда изхабен, предвидим като прочетен вестник, не е секси, а е сив като косата около слепоочията на Дзюба и Жирков. Защитник и вратар направиха чутовни глупости още първото полувреме. Ако чаталът на първия не беше така отворен като краката на Шарън Стоун при полицейския разпит в „Първичен инстинкт“, изобщо нямаше да коментираме има или няма засада. А ако тия двамата – защитник и вратар – бяха част от защитата на Сталинград, сега Европа щеше да е друга. Иначе е хубаво, че и в технологизираното съдийство все още има харман за лична интерпретация и творчески подход

И все пак една уговорка, именно заради необятните предели на руската душа и нейната готовност за подвизи и саможертва. Още – характерната игрова и всякаква практичност до степен на „православна аскеза“ при руснаците. Та, нищо чудно те да си вземат оставащите 2 мача и да излязат от групата.  Но повече – нет, конец наистина.

В края на краищата, всичко това са подробности. Вчера победихме всички – Ериксен оживя.

Слава Богу!

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here