ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДНЕВНИЦИ НА ГЕЛЕ – 3

0
168

13 ЮНИ

Английската игра през първото време беше като прическите на Филипс и Фоудън – атрактивна, но някак нееднозначна – предизвикваща и усмивки, и тревожно повдигане на вежди. Впрочем, още една фризура за отбелязване – вратарят Джордан Пикфорд прилича на отсъстващ персонаж от екранизацията на „Гордост и предразсъдъци“ по Джейн Остин. Вероятно иска да се докара добро момче, за да омилостиви футболния свят, задето го лиши от Върджил Ван Дайк на Европейското.

Ако тая ранна греда беше гол, хърватите можеха да отидат на разлика. С началото на втората част англичаните проявиха нещо, което по принцип не е характерно за тях – мъдрост и тактическа зрялост. С други думи – играха го умряла лисица. След като цяло първо полувреме доминираха и пресираха, сега  умишлено предоставиха инициативата на съперника, отстъпиха 20-30 метра назад и така подготвиха пространства за скоростни атаки. Всичко това сработи. Нужни им бяха само 15-ина минути, за да ударят.

Впечатляващ е ресурсът им най-вече по крилата. Вчера там започнаха голмайсторът Стърлинг и може би най-актуалното им име – Фоудън. Но имат още Рашфорд, Санчо, Белингам, Грийлиш, Сака. А част от изброените могат да бъдат и фалшиви или съвсем реални деветки, алтернативи на Хари Кейн (такива вчера в някакъв момент бяха и Рашфорд, и бебето-рекордьор Белингам).

Бързам да си кажа без бой, за да е честно – на всяко голямо първенство викам за Англия. Миналата година се счупи 30-годишната прокоба на Ливърпул, сега е ред на 55-годишната на „3-те лъва“. Онова, което отново може да провали селекцията на Саутгейт, е бремето на свръхочакванията. Или феноменът на “all eyes on me”. Просто целият футболен свят очаква тяхната пушка най-накрая да гръмне по Чеховски, но гаранции за това естествено няма. Парадоксално, те сами си го причиниха с представянето на Световното, на което в интерес на истината не отидоха с голямата кошница след оглушително невзрачния провал още на осминафинала срещу Исландия на предното Европейско.

Хърватия е като България на Евро’96 – същите големи имена, но вече изчерпани за успехите. Е, с един фундаментален дефицит, защото дори отраканите биткаджии и техничари 2 в 1 Брозович + Ковачич, уви, не правят Ракитич. Модрич никога не е бил толкова самотен в деликатната си гениалност. Сякаш е половин човек, защото тук го няма и Тони Кроос. Допускам, че Хърватия може да има проблеми дори с излизането си от групата.

2 акцента от Австрия – Македония.

Първият гол на австрийците е най-красивият досега на първенството. Проницателно режещ пас, като хирургически нож, на Марсел Забитцер, отправен с т.нар. „прав вътрешен“ удар. Опорният крак се поставя на линията на топката, под ъгъл от 125 градуса, а активният крак загребва и буквално отсича кълбото, което полита с перфектно постъпателно въртене. На ъгъла на малкия пеналт десния халф-бек Лайнер също вече летеше и просто обърна пристигащата на адрес топка технично и томително в малката мрежичка на далечния ъгъл. Класа и класика отвсякъде, дори от рандъм футболисти. Но красотата е универсално понятие.

Другото е личността на Алаба. Момчето близо декада беше римски коринтски капител в отбраната на Байерн Мюнхен, сега ще бъде такъв и в Реал Мадрид и от самолет (по Вили Вуцов) си личи, че в националния си отбор е човекът-орекстър, или поне със сигурност – щрайхът. Удивително е как съвместява ролите на архаично либеро (в определени ситуации) и плеймейкър, който изнася топката и разпределя началата на атаките. А с течение на времето и с усилването на натиска в търсене на победен гол, същият започна да се измества все по-напред, за да завърти най-накрая с учудващо мекия си ляв глезен, дълбоко от фланга, асистенцията за второто попадение на австрийците.

Единственият капитал на македонците, извикващ симпатии за тях, е символен, а не спортно-технически – дебютната им идентичност (не могат да избягат от това понятие). Е, ок, и бойката им игра на кило кръв и метър кожа. Е, ок, и дядо Горан да я ритне на празна врата след непредставим двоен карамбол като вчерашния, гарниран с вратарска глупост.

Но не очаквам някой измежду австрийци и македонци да прокопса същностно на турнира.

Ако при тях се случи най-якият гол досега (този на Ярмоленко му е подгласник), то късният мач беше най-зрелищният до този момент. Дори Ивайло Ангелов повечето пъти казваше Нидерландия, а не Холандия, и изобщо не каза Русия вместо Украйна.

След 2 поредни пропуснати големи първенства „лалетата“ се завърнаха в типичен стил на голямата сцена и това е добра новина за футбола. Много голове, обрати, красиви изпълнения… Това е най-романтичният национален отбор в историята на играта – естетика и трагизъм в едно. Да си припомним загубените финали и полуфинали. В тоя смисъл преварват дори англичаните.

Френки де Йонк – Джини Вайналдум е най-креативната атакуваща ос на турнира и интересното е, че тя е разположена не по хоризонтала, а по вертикала. В националния отбор, за разлика от Ливърпул досега, вторият е изместен с една идея по-напред от просто вътрешен, по старому опорен, халф и действа по-скоро като офанзивен такъв или плеймейкър, или дори – втори нападател. Неслучайно той вкара не само снощи, но е и голмайстор на тима в квафиликациите, плюс още 3 гола в Лигата на нациите. Във всеки случай си личи творчеството му, когато е освободен от ангажимента да гони като бясно куче. Изобщо, тоя тандем е убийствен, нищо че френологично и двамата мязат на прилежни колежани с високи оценки, липсват им само униформите, но биха били перфектната двойка на чин в политкоректен контекст: светъл като мляко с мед блондин и до него – шоколадов съученик. И двамата – Френки и Джини – усмихнати и добри момчета.

Апропо, това, което казахме за Вайналдум, важи и за Зинченко при украинците. Там вътрешният трансфер на игралното поле е дори по-драстичен. Шева го е преместил от левия халф-бек, свойствен за Сити, направо на позицията на разиграващия полузащитник, просто защото момчето е с най-голяма класа и фантазия в отбора.

На Украйна обаче ѝ липсва голаджия и лидер в едно, тъкмо какъвто беше Шевченко едно време. И въпреки това тя спокойно може да си вземе мачовете срещу Австрия и Македония, защото изглежда е по-добра от тях.

За нидерландците групата е гарантирана. Оттам нататък пречка пред потенциален пробив до последните мач(ове) може да бъде несигурната, като дантелено бельо на лека жена, защита, заради отсъствието на Ван Дайк и проблемното завръщане (неизвестно кога) на Де Лихт. Снощи спечелен мач беше рискуван в рамките на само 5 минути.

Другият проблем разбира се е носът на Депай заради правилото за засада, особено при новите обстоятелства, предпоставени от Всевиждащото око на VAR.

 

СНИМКА: Интернет

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here