Пет идеи как да вкараме футбола в 20-те години на XXI век

0
263

Единствената причина да напиша този текст е, че напоследък, докато гледам мачове, се дразня повече на всякакви съпътстващи играта фактори, отколкото на чисто спорто-техническите изпълнения на футболистите на терена.

Дойдоха празниците, а с тях и мачовете от Англия всяка вечер. И вместо да се радвам на извънземните изпълнения, които правят Де Бройне, Мане и Давид Силва с всяко докосване до топката, аз седя и се кръстя на петата в засада на Уесли. Дори и за човек с висок праг на търпение, за какъвто се смятам, това е прекалено. Затова имам повече или по-малко радикални предложения, които вярвам, че ще изчистят играта, ще я направят по-динамична и най-вече ще върнат истинската наслада на запалянковците от нея.

1. Въвеждането на VAR бе чудесно, но системата се нуждае промени

Колкото и някои да твърдят, че убива тръпката, най-вече след реализирането на гол, въвеждането на системата за видеоповторения (VAR) несъмнено бе стъпка в правилната посока. В серия други спортове, в това число тенис, баскетбол и волейбол, повторенията отдавна са част от играта и ползата от тях се доказа многократно. За разлика от горепосочените, футболът е много по-комплексен спорт, затова и съдията трябва да е длъжен да обяснява какво точно решение е взел. Зрителите пред „малкия“ екран често не разбират какво точно се случва, а какво остава за тези по трибуните, които дори не могат да видят повторенията. По тази причина съдиите в нашия (европейски) футбол могат да взаимстват от колегите от американския футбол или ръгбито, където след всяко преглеждане на повторения съдията включва микрофона си и обявява какво точно е решил.

2. За Бога, променете правилото за засада

Абсолютно несериозно е голове да бъдат отменяни след минути гледане на повторения, чертане на графики и разлики, изразяващи се в броени милиметри. За съжаление следването на буквата на правилника води точно до това, което идва да подскаже, че правилото за засадата в сегашния си вид отдавна е изживяло живота си и трябва да бъде сменено. В това отношение смятам, че има две напълно разумни предложения:

Едното е да няма засада, ако последият защитник покрива нападателя с която и да е част от тялото си. В сегашния случай защитникът трябва да покрива цялото тяло на нападателя, което води и до тези микроскопични засади.

Второто е зоната, в която може да бъде отсъждана засада, да бъде силно намалена. Не може да ме убедите, че само защото някой нападател е с 5 или 10 сантиметра пред съперника си на повече от 30 метра от вратата, то вторият няма как да навакса това и да трябва да се отсъжда засада. Ако взаимстваме донякъде правилника на хокея на лед, можем да оставим засадите в сегашния им вид, но те да важат примерно само в зоната на наказателното поле. 18-те ярда от голлинията до края на наказателното поле са напълно достатъчни за ограничаване на нападателите, няма смисъл от това половината терен да бъде покриван от флага на страничния съдия.

3. Броят на смените трябва да се увеличи

Ограничението за броя на смените, които даден отбор може да прави в хода на мача, винаги ми е изглеждало тъпо. Още по-тъпо е, когато единият отбор примерно води в 60-ата минута с 4:0 и титулярите започват да пазят силите си за следващия мач, което води до едни безкрайно протяжни последни минути и безконечни пасове по широчината на терена. Вярвам, че доста по-интересно би било, ако треньорите не са ограничени в броя промени, които могат да правят, и в подобни моменти дават шанс на играчи, които биха имали доста по-голяма мотивация да играят и да се докажат. Лично аз не бих имал нищо против смените да бъдат дори от хокеен тип, но честно казано скок от 3 до неограничен брой ми се струва напълно нереалистичен

4. Треньорите трябва да могат да спират играта

Редно е треньорите и на двата отбора да имат право да поискват по един таймаут от 1 или 2 минути на мач. Това няма да накъса играта безобразно, но в същото ще време ще даде шанс на отборите да се прегрупират, на телевизиите да пуснат по една или две живителни за тях реклами и на Андреа Пирло време да си вземе бирата

5. Не трябва да има добавено време

Няма нищо по-хубаво във футболните мачове от победния гол в добавеното време, но и нищо по-лошо от това един човек по своя лична преценка да решава колко точно да се играе. Далеч по-разумно ми се струва времето да бъде замразявано при определени спирания на играта, отколкото съдията накрая да решава дали да даде 2 или 8 минути продължение. Ясно е, че спиране на часовника за всяко излизане на топката в тъч би направило полувремената безкрайни, така че предложението ми е следното: времето се спира при голове, корнери, аутове, смени и фаулове в собствената половина на терена. При тъчове и фаулове в чуждата половина то да продължава да си тече.

Като бонусно предложение за промяна включвам отпадането на правилото за повечето голове на чужд терен, което е колкото остаряло, толкова и несправедливо.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here